Отломки от доскоро допустимите ми дръзновения

Докато се изживявям като въплътител на фини вдъхновения, често ми се налага да си припомням, че керамиката е занимание за оптимисти.

Понякога предметите се пукат или трошат в процеса на проявлние и съществуването им вече не изглежда достатъчно значимо.

Случва се да натрупам множество внезапно разпарчетосани керамични идеи.  Наричам ги отломки от доскоро допустимите ми дръзновения и да ги захвърля би значело да изхвърля късчета от вдъхновението си.

Така започнах да ги възобновявам, трансформирайки ги в пана, които оживяват и уверено присъстват със съвсем ново, претворено и здраво сърце.

естетия пано колаж

декоративно пано колаж

пано декорация колаж

колаж стенно пано

Публикувано в Картини | Етикети: , , | Коментирайте

Картинно

kartina-1

 

kartina-2

 

kartina-3

 

kartina-4

 

kartina-5

 

kartina-6

 

kartina-7

 

kartina-8

 

kartina-10

 

kartina-11

 

kartina-12

 

kartina-13

 

kartina-14

 

kartina-15

Публикувано в Картини | Етикети: , | Коментирайте

За остаряването и производството на старостта

az sym silata

На опашката в магазина наблюдавам как продавачката /младо момиче/ гласно изразява почудата си, че такава възрастна жена борави със смартфон и се справя.
Жената невъзмутимо отговаря:
– Е, справям се, разбира се. Че аз не съм толкова възрастна, аз съм на 68 години.

И се замислям как се случва остаряването. И колко повече жени виждам да си го причиняват преждевременно, защото нямат необременеността да заявят, че не са толкова възрастни. Напротив – вторачват се в незначителните си изменения, почти невидими повяхвания и бръчици и ги раздуват мислено до толкова, че канят старостта да ги насели и да се чувства спокойно добре дошла.

Според мислителските твърдения /Лакан/ – още в ранна възраст съзнанието за идентичност и „Аз“ при детето се формира с оглеждането в огледалото. И така „ние сме произведени от собствения си поглед“.

Виждам как хората в по-напреднала възраст продължават да произвеждат себе си, взирайки се в огледалото, но вече създават един стареещ образ. Така се произвежда старост Без нищо творчески витално в това сътворение. Само с грубо ощетяване на толкова възможности и вероятности, които остават непроявени, защото човек решава, че вече му липсва младежки ентусиазъм.

Жените произвеждат старост с лекотата, с която забъркват сладкиш в съботен следобед. И все им се изплъзва моментът, в който им се услажда.

Скорошно изследване показва как жени, на които гримьори са нарисували неугледни белези по лицата, възприемат себе си при общуване с непознати хора. Но има нещо, което изследваните не знаят. Под предлог, че ще положат по-силно защитно покритие върху изрисуваните белези – гримьорите всъщност ги изтриват. Жените продължават да си мислят, че са оставени да общуват с различни хора, докато лицата им са загрозени. Така голяма част от тях впоследствие твърдят, че в разговорите са се чувствали отхвърлени и дискриминирани от събеседниците си заради белезите.

Нещо такова виждам и с отношението към остаряването. Още в съвсем несъответстваща на старостта възраст, жените се вторачват в дребни „несъвършенства“ и започват да се чувстват и държат като остарели. И лесно предразполагат и околните да ги възприемат така.

Психологът Уилям Джеймс го е формулирал чудесно:
„Съществуващата вяра от моя страна в харесването от ваша страна води до реално харесване„.

Все по-нищо ново в проявите на жизнеността – на всекиго според вярата му.

Публикувано в Ежедумие | Етикети: , | Коментирайте