Архив на категория: Из отминалото

Пролетна несъстоятелност

                                       Безпролетна тъга Отварям вратата и пролетта се вмъква – преливаща, преситена, попътна… Глуха към молбите ми да не оставя недовършен моя свят. Недовършен пролетен пейзаж. Без нищо разцъфтяло. Без нищо, с което мога да я задържа.

Публикувано в Из отминалото | Етикети: , , , , | Коментирайте

Спомних си, че не мога да се скрия

Не броя белезите си. Търся начин да ги забравя. В крайна сметка – точно Тук и точно Сега те винаги оживяват. Напомнят ми колко често се хващам за думите, а те не издържат тежестта ми. Изведнъж ме стъписва тишината. Непредвидена. … Има още

Публикувано в Из отминалото | Етикети: , , | Коментирайте

Ежедневно шарена непреодолимост

Още нещо из отминалото, което за моя радост не се завръща, за да населява отново дните ми, и вече не работя безстрастно Все по-често е така. Дните ми спокойно се проточват, пресягат се и достигат тъмнината. Еднакви. Съвсем едни и … Има още

Публикувано в Из отминалото | Етикети: , , , | Коментирайте