За единението на всеобхватността

Ако не можеш сам да си си корен.
Сам да си небе.
Сам да си бъдеш кораб,
попътен вятър, светлина и бряг.
Сам да си радостта, която преминава
по устните и ги топи в наслада.
Ако не можеш сам –
живееш немогъл.

Публикувано в Ежедумие с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>