За остаряването и производството на старостта

az sym silata

На опашката в магазина наблюдавам как продавачката /младо момиче/ гласно изразява почудата си, че такава възрастна жена борави със смартфон и се справя.
Жената невъзмутимо отговаря:
– Е, справям се, разбира се. Че аз не съм толкова възрастна, аз съм на 68 години.

И се замислям как се случва остаряването. И колко повече жени виждам да си го причиняват преждевременно, защото нямат необременеността да заявят, че не са толкова възрастни. Напротив – вторачват се в незначителните си изменения, почти невидими повяхвания и бръчици и ги раздуват мислено до толкова, че канят старостта да ги насели и да се чувства спокойно добре дошла.

Според мислителските твърдения /Лакан/ – още в ранна възраст съзнанието за идентичност и „Аз“ при детето се формира с оглеждането в огледалото. И така „ние сме произведени от собствения си поглед“.

Виждам как хората в по-напреднала възраст продължават да произвеждат себе си, взирайки се в огледалото, но вече създават един стареещ образ. Така се произвежда старост Без нищо творчески витално в това сътворение. Само с грубо ощетяване на толкова възможности и вероятности, които остават непроявени, защото човек решава, че вече му липсва младежки ентусиазъм.

Жените произвеждат старост с лекотата, с която забъркват сладкиш в съботен следобед. И все им се изплъзва моментът, в който им се услажда.

Скорошно изследване показва как жени, на които гримьори са нарисували неугледни белези по лицата, възприемат себе си при общуване с непознати хора. Но има нещо, което изследваните не знаят. Под предлог, че ще положат по-силно защитно покритие върху изрисуваните белези – гримьорите всъщност ги изтриват. Жените продължават да си мислят, че са оставени да общуват с различни хора, докато лицата им са загрозени. Така голяма част от тях впоследствие твърдят, че в разговорите са се чувствали отхвърлени и дискриминирани от събеседниците си заради белезите.

Нещо такова виждам и с отношението към остаряването. Още в съвсем несъответстваща на старостта възраст, жените се вторачват в дребни „несъвършенства“ и започват да се чувстват и държат като остарели. И лесно предразполагат и околните да ги възприемат така.

Психологът Уилям Джеймс го е формулирал чудесно:
„Съществуващата вяра от моя страна в харесването от ваша страна води до реално харесване„.

Все по-нищо ново в проявите на жизнеността – на всекиго според вярата му.

Публикувано в Ежедумие с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>