Архив за етитет: автоописателно

Пролетна несъстоятелност

                                       Безпролетна тъга Отварям вратата и пролетта се вмъква – преливаща, преситена, попътна… Глуха към молбите ми да не оставя недовършен моя свят. Недовършен пролетен пейзаж. Без нищо разцъфтяло. Без нищо, с което мога да я задържа.

Публикувано в Из отминалото | Етикети: , , , , | Коментирайте

Размествайки неудобните посоки на студа

Ако студът не ми носеше усещането за дискомфорт, със сигурност нямаше да го забележа. Но го има. Винаги остава като фон, който всячески се опитвам да залича. Натрупвам думи, усмивки, признания…търся възобновената топлина, нанасям я на дебели пластове и дълго … Има още

Публикувано в Ежедумие | Етикети: , , | Коментирайте

Спомних си, че не мога да се скрия

Не броя белезите си. Търся начин да ги забравя. В крайна сметка – точно Тук и точно Сега те винаги оживяват. Напомнят ми колко често се хващам за думите, а те не издържат тежестта ми. Изведнъж ме стъписва тишината. Непредвидена. … Има още

Публикувано в Из отминалото | Етикети: , , | Коментирайте