Архив за етитет: думи

За единението на всеобхватността

Ако не можеш сам да си си корен. Сам да си небе. Сам да си бъдеш кораб, попътен вятър, светлина и бряг. Сам да си радостта, която преминава по устните и ги топи в наслада. Ако не можеш сам – … Има още

Публикувано в Ежедумие | Етикети: , , , | Коментирайте

Пролетна несъстоятелност

                                       Безпролетна тъга Отварям вратата и пролетта се вмъква – преливаща, преситена, попътна… Глуха към молбите ми да не оставя недовършен моя свят. Недовършен пролетен пейзаж. Без нищо разцъфтяло. Без нищо, с което мога да я задържа.

Публикувано в Из отминалото | Етикети: , , , , | Коментирайте

Размествайки неудобните посоки на студа

Ако студът не ми носеше усещането за дискомфорт, със сигурност нямаше да го забележа. Но го има. Винаги остава като фон, който всячески се опитвам да залича. Натрупвам думи, усмивки, признания…търся възобновената топлина, нанасям я на дебели пластове и дълго … Има още

Публикувано в Ежедумие | Етикети: , , | Коментирайте