Архив за етитет: Поезия

За единението на всеобхватността

Ако не можеш сам да си си корен. Сам да си небе. Сам да си бъдеш кораб, попътен вятър, светлина и бряг. Сам да си радостта, която преминава по устните и ги топи в наслада. Ако не можеш сам – … Има още

Публикувано в Ежедумие | Етикети: , , , | Коментирайте

Пролетна несъстоятелност

                                       Безпролетна тъга Отварям вратата и пролетта се вмъква – преливаща, преситена, попътна… Глуха към молбите ми да не оставя недовършен моя свят. Недовършен пролетен пейзаж. Без нищо разцъфтяло. Без нищо, с което мога да я задържа.

Публикувано в Из отминалото | Етикети: , , , , | Коментирайте

Словесни просветления – „Храм на пламъка“

Лина Борджиева е личност, която съвместява едновременно човека, обитаващ своите затишия, и вълшебника, който подрежда обикновени думи, за да ги остави да се проявят като фини пламъци, осветяващи пътя към забравените ни дарове. Стиховете в новата й поетична книга „Храм … Има още

Публикувано в Ежедумие | Етикети: , , , | Коментирайте