Архив на категория: Из отминалото

Додънно

Аз съм скитник, необуздано обхождащ неподвижността. Пребродих дъната на своите дни. Дъното на тъгата. Дъното на дресираността. Дъното на неверието. Дъното на бездънната си боязън. Бродих и опознах празнотата в пълното й безмерие. По дъното ѝ гневният грохот  горчи и … Има още

Публикувано в Из отминалото | Коментирайте

Пролетна несъстоятелност

                                       Безпролетна тъга Отварям вратата и пролетта се вмъква – преливаща, преситена, попътна… Глуха към молбите ми да не оставя недовършен моя свят. Недовършен пролетен пейзаж. Без нищо разцъфтяло. Без нищо, с което мога да я задържа.

Публикувано в Из отминалото | Етикети: , , , , | Коментирайте

Спомних си, че не мога да се скрия

Не броя белезите си. Търся начин да ги забравя. В крайна сметка – точно Тук и точно Сега те винаги оживяват. Напомнят ми колко често се хващам за думите, а те не издържат тежестта ми. Изведнъж ме стъписва тишината. Непредвидена. … Има още

Публикувано в Из отминалото | Етикети: , , | Коментирайте