Спомени за отминалата тишина

През изминалото време мълчанието ти не ми тежеше. И само сянката му беше на моменти видима за мен; пролазваща по онази стена, която все още с тихата си непрозрачност си стоеше. Но щом сянката на мълчанието ти е от моята страна- си мислех-  навярно и ти не си прекалено далече.

И още не зная – далече ли си?

Когато е късно
…се усмихвам. И усмивката ми- уцелена от близостта на светлината- се спира под някоя улична лампа, за да се изкачи по гласа ти към небето на онази приказка, която още не си разказвала на никого.

Късно ли е?

Публикувано в Из отминалото с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>